Радев и неговото популистко политиканстване
Президентът Радев явно е решил да започва собствен партиен проект под мотото за повече народна власт и допитване до народа по въпроса за еврото. Радев не твърди, че въвеждането на еврото е неприятно за България - в противен случай, от изявленията му излиза наяве, че общата валута ще донесе средносрочни и дълготрайни изгоди за страната. Основното му обръщение е, че народът не е бил питан по въпроса.
Жалко е, когато в основата на нещо ново - вероятен политически план - се слага погрешен или полуистинен темел. Българите са били питани неведнъж през годините за еврото и Европейски Съюз и постоянно са давали еднакъв положителен отговор. Само през последните четири години жителите на страната са се произнесли седем пъти на парламентарни избори, като постоянно са избирали конституционни болшинства в Народно събрание в интерес на еврото. В актуалното заседание 171 депутати подкрепят документирано въвеждането на европейската валута - мнозинство, с каквото съвсем никакъв различен въпрос не може да се похвали. Такава е била и картината през предходните двайсет години. Не е ясно за какво президентът Радев не почита този много явен национален избор и интерпретира парламентарните избори като малозначителни.
Мистерия или антидемократичен скрит план няма
Вярно е, че общественото мнение в страната сега е разграничено на половина по директния въпрос за въвеждането на еврото от 2026 година. Това сподели и авторитетно проучване на " Алфа Рисърч ", оповестено през последната седмица. Кога да се вкара еврото е механически, експертен въпрос, обаче. Ако има (както има) по-широко единодушие за изгодите от еврото, това по кое време тъкмо да се вкара то би трябвало да бъде решено не от национален избор, а от специалистите на ЕЦБ, Българска народна банка и финансовите ръководители на България и еврозоната. В последна сметка е безумно хората да бъдат питани на референдум всяка година дали желаят да влязат в еврозоната от началото на идната.
Най-важното е, че по такива стратегически въпроси вотът на хората на седем парламентарни избора за четири години е доста по-тежък от вота на един референдум. В последна сметка, в случай че в този момент се организира национално допитване, то ще приключи с дребна преднина в едната или другата посока. След четири месеца може и да е друго. Системното гласоподаване в интерес на партии, подкрепящи еврото, е доста по-ясен сигнал за премислената позиция на хората по значимите управнически въпроси. Не е случайност, че актуалните демокрации са представителни, а не директни: хората избират ръководещи, които да ги съставляват. Референдумите като цяло са изключение и отсъствието им по някой въпрос напълно не значи, че той не е решен демократично.
Президентът е прав, несъмнено, че у нас не е имало експлицитен референдум за участието в Европейски Съюз или еврозоната. Но и в това няма някаква тайнственост или антидемократичен скрит план. Има страни, които са провеждали референдум за влизане в еврозоната. Но това е било при самото основаване на общата валута и при ратификацията на Маастрихтския контракт през далечните 1992-1993 години. Само две страни са организирали обособени референдуми за еврото: Швеция през 2003-а и Дания през 2000 година. Тези референдуми са на ранен стадий, когато бъдещето на еврозоната е било въобще неразбираемо. Сега тя е втората по значителност парична зона в света, чиято валута съставлява 20 % от международните валутни запаси.
България не е провела референдум за участието си в Европейски Съюз и в паричния съюз, тъй като в подтекста на тогавашната политика той просто би бил непотребен - над 80 на сто от българите биха подкрепили евроинтеграцията във всичките ѝ измерения в интервала 2005-2007 година. Затова неналичието на подобен референдум не е липса на демократична легитимация на решението за участие - просто са били спестени пари на данъкоплатеца, чието мнение по този начин или другояче беше пределно ясно. Но с взор назад това може би е било неточност: един референдум с великански резултат " за " щеше сигурно да охлади сегашните вопли на някои радетели за " повече народна власт ".
Година по-рано би било по-различно
Ясно е и за какво сега референдум за еврото към този момент не може да се организира. След настояването на конвергентните отчети, България задейства договорни механизми, съгласно които би трябвало да станем член на еврозоната, в случай че отговаряме на техническите условия. Страната дава отговор на тези условия, от което следва, че тя не може да наруши поетите си задължения, било то с референдум или без него. Странното в държанието на Радев е, че той сложи въпроса за референдум точно когато провеждането му беше към този момент изцяло невероятно. Година по-рано, да речем, този парламентарен мотив би стоял по-иначе.
Затова и Конституционният съд отклони главното запитване на Радев за това дали Народното събрание е задължен да вземе решение по неговото искане за референдум. Технически видяно, на никое място в Конституцията няма парламентарно обвързване в тази посока. Такова условие няма даже и в Закона за референдумите. Президентът има право да предлага, Народното събрание може да вземе решение по неговото предложение, само че не е категорично длъжен да го направи. В последна сметка и отсъствието на решение е политическа позиция, която е задоволително ясна. Тези правни елементи са забавни и по тях може да има и други експертни отзиви (както в решението на Конституционен съд има и особени мнения). Но това не трансформира обстоятелството, че в сегашното Народно събрание няма болшинство за осъществяване на референдум по въпроса за еврозоната, даже и той да не беше противоконституционен.
Конституционен съд одобри да прегледа въпроса дали ръководителят на Народно събрание може еднолично да отклони настояването на президента за осъществяване на референдум като противоконституционно. Тук има възможност съдът да се произнесе, че ръководителят не може да работи по този метод, което ще е и частична разтуха за президента Радев. Но даже това да стане, би трябвало да е ясно, че решенията на ръководителя на Народно събрание постоянно могат да бъдат поправени от волята на болшинството в Народното събрание. В случая тази воля стои твърдо зад дейностите на Наталия Киселова, което е задоволителна демократична легитимация за тях. В този смисъл позволеният за разглеждане въпрос е за елементи и технология, а не толкоз за съществени кардинални въпроси на демокрацията.
***
Този разбор демонстрира, че в апелите на Радев за " повече народна власт " и " предоставяне на глас на хората " има голяма доза популистко политиканстване. В популистки времена това не е особена изненада и би трябвало да се означи, че Радев работи с доза сдържаност, която го отличава от радикали като Костадинов и други откровени популисти. Дали това ще е задоволително да притегли по-умерените, центристки гласоподаватели към идеята му, следва да забележим. Жалкото обаче е, че Радев явно се намества в евроскептичната ниша и стартира да употребява " причини " срещу Европейски Съюз и еврото, които не стъпват на напълно истинна основа. А още по-жалко е, че той постанова някакъв мироглед, съгласно който парламентарната народна власт и парламентарните болшинства не носят легитимност. Възглед, съгласно който един референдум стои по-високо от седем национални избора в рамките за четири години. Не е нужно човек да знае доста история, с цел да се досети, че сходен плебисцитарен уклон не води след себе си нищо положително.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Жалко е, когато в основата на нещо ново - вероятен политически план - се слага погрешен или полуистинен темел. Българите са били питани неведнъж през годините за еврото и Европейски Съюз и постоянно са давали еднакъв положителен отговор. Само през последните четири години жителите на страната са се произнесли седем пъти на парламентарни избори, като постоянно са избирали конституционни болшинства в Народно събрание в интерес на еврото. В актуалното заседание 171 депутати подкрепят документирано въвеждането на европейската валута - мнозинство, с каквото съвсем никакъв различен въпрос не може да се похвали. Такава е била и картината през предходните двайсет години. Не е ясно за какво президентът Радев не почита този много явен национален избор и интерпретира парламентарните избори като малозначителни.
Мистерия или антидемократичен скрит план няма
Вярно е, че общественото мнение в страната сега е разграничено на половина по директния въпрос за въвеждането на еврото от 2026 година. Това сподели и авторитетно проучване на " Алфа Рисърч ", оповестено през последната седмица. Кога да се вкара еврото е механически, експертен въпрос, обаче. Ако има (както има) по-широко единодушие за изгодите от еврото, това по кое време тъкмо да се вкара то би трябвало да бъде решено не от национален избор, а от специалистите на ЕЦБ, Българска народна банка и финансовите ръководители на България и еврозоната. В последна сметка е безумно хората да бъдат питани на референдум всяка година дали желаят да влязат в еврозоната от началото на идната.
Най-важното е, че по такива стратегически въпроси вотът на хората на седем парламентарни избора за четири години е доста по-тежък от вота на един референдум. В последна сметка, в случай че в този момент се организира национално допитване, то ще приключи с дребна преднина в едната или другата посока. След четири месеца може и да е друго. Системното гласоподаване в интерес на партии, подкрепящи еврото, е доста по-ясен сигнал за премислената позиция на хората по значимите управнически въпроси. Не е случайност, че актуалните демокрации са представителни, а не директни: хората избират ръководещи, които да ги съставляват. Референдумите като цяло са изключение и отсъствието им по някой въпрос напълно не значи, че той не е решен демократично.
Президентът е прав, несъмнено, че у нас не е имало експлицитен референдум за участието в Европейски Съюз или еврозоната. Но и в това няма някаква тайнственост или антидемократичен скрит план. Има страни, които са провеждали референдум за влизане в еврозоната. Но това е било при самото основаване на общата валута и при ратификацията на Маастрихтския контракт през далечните 1992-1993 години. Само две страни са организирали обособени референдуми за еврото: Швеция през 2003-а и Дания през 2000 година. Тези референдуми са на ранен стадий, когато бъдещето на еврозоната е било въобще неразбираемо. Сега тя е втората по значителност парична зона в света, чиято валута съставлява 20 % от международните валутни запаси.
България не е провела референдум за участието си в Европейски Съюз и в паричния съюз, тъй като в подтекста на тогавашната политика той просто би бил непотребен - над 80 на сто от българите биха подкрепили евроинтеграцията във всичките ѝ измерения в интервала 2005-2007 година. Затова неналичието на подобен референдум не е липса на демократична легитимация на решението за участие - просто са били спестени пари на данъкоплатеца, чието мнение по този начин или другояче беше пределно ясно. Но с взор назад това може би е било неточност: един референдум с великански резултат " за " щеше сигурно да охлади сегашните вопли на някои радетели за " повече народна власт ".
Година по-рано би било по-различно
Ясно е и за какво сега референдум за еврото към този момент не може да се организира. След настояването на конвергентните отчети, България задейства договорни механизми, съгласно които би трябвало да станем член на еврозоната, в случай че отговаряме на техническите условия. Страната дава отговор на тези условия, от което следва, че тя не може да наруши поетите си задължения, било то с референдум или без него. Странното в държанието на Радев е, че той сложи въпроса за референдум точно когато провеждането му беше към този момент изцяло невероятно. Година по-рано, да речем, този парламентарен мотив би стоял по-иначе.
Затова и Конституционният съд отклони главното запитване на Радев за това дали Народното събрание е задължен да вземе решение по неговото искане за референдум. Технически видяно, на никое място в Конституцията няма парламентарно обвързване в тази посока. Такова условие няма даже и в Закона за референдумите. Президентът има право да предлага, Народното събрание може да вземе решение по неговото предложение, само че не е категорично длъжен да го направи. В последна сметка и отсъствието на решение е политическа позиция, която е задоволително ясна. Тези правни елементи са забавни и по тях може да има и други експертни отзиви (както в решението на Конституционен съд има и особени мнения). Но това не трансформира обстоятелството, че в сегашното Народно събрание няма болшинство за осъществяване на референдум по въпроса за еврозоната, даже и той да не беше противоконституционен.
Конституционен съд одобри да прегледа въпроса дали ръководителят на Народно събрание може еднолично да отклони настояването на президента за осъществяване на референдум като противоконституционно. Тук има възможност съдът да се произнесе, че ръководителят не може да работи по този метод, което ще е и частична разтуха за президента Радев. Но даже това да стане, би трябвало да е ясно, че решенията на ръководителя на Народно събрание постоянно могат да бъдат поправени от волята на болшинството в Народното събрание. В случая тази воля стои твърдо зад дейностите на Наталия Киселова, което е задоволителна демократична легитимация за тях. В този смисъл позволеният за разглеждане въпрос е за елементи и технология, а не толкоз за съществени кардинални въпроси на демокрацията.
***
Този разбор демонстрира, че в апелите на Радев за " повече народна власт " и " предоставяне на глас на хората " има голяма доза популистко политиканстване. В популистки времена това не е особена изненада и би трябвало да се означи, че Радев работи с доза сдържаност, която го отличава от радикали като Костадинов и други откровени популисти. Дали това ще е задоволително да притегли по-умерените, центристки гласоподаватели към идеята му, следва да забележим. Жалкото обаче е, че Радев явно се намества в евроскептичната ниша и стартира да употребява " причини " срещу Европейски Съюз и еврото, които не стъпват на напълно истинна основа. А още по-жалко е, че той постанова някакъв мироглед, съгласно който парламентарната народна власт и парламентарните болшинства не носят легитимност. Възглед, съгласно който един референдум стои по-високо от седем национални избора в рамките за четири години. Не е нужно човек да знае доста история, с цел да се досети, че сходен плебисцитарен уклон не води след себе си нищо положително.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ